придирчив

Речник на българския език

придирчѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

придирчива, придирчиво, мн. придирчиви, прил. Който придирва; взискателен.същ. придирчивост, придирчивостта, ж.

Грешни изписвания (7)

  • предерчив
  • предирчив
  • придерчив
  • предерчиф
  • предирчиф
  • придерчиф
  • придирчиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-дир-чив
непълен член при-дир-чи-вия
пълен член при-дир-чи-ви-ят
ж. р. при-дир-чи-ва
членувано при-дир-чи-ва-та
ср. р. при-дир-чи-во
членувано при-дир-чи-во-то
мн. ч. при-дир-чи-ви
членувано при-дир-чи-ви-те