суетлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
суетлѝва, суетлѝво, мн. суетлѝви, прил. Суетен.
нареч. суетлѝво.
същ. суетлѝвост, суетливостта̀, ж.
нареч. суетлѝво.
същ. суетлѝвост, суетливостта̀, ж.
Грешни изписвания (7)
- соетлив
- соитлив
- суитлив
- соетлиф
- соитлиф
- суетлиф
- суитлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | су-ет-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | су-ет-ли-вия | ||
| пълен член | су-ет-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | су-ет-ли-ва | ||
| членувано | су-ет-ли-ва-та | ||
| ср. р. | су-ет-ли-во | ||
| членувано | су-ет-ли-во-то | ||
| мн. ч. | су-ет-ли-ви | ||
| членувано | су-ет-ли-ви-те | ||