трезв

Речник на българския език

трезв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

трѐзва, трѐзво, мн. трѐзви, прил. Който не се поддава на увлечения; реален, практичен, ясен. Трезви разсъждения. Трезв ум.
същ. трѐзвост, трезвостта̀, ж.
нареч. трѐзво.

Грешни изписвания (1)

  • трезф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. трезв
непълен член трез-вия
пълен член трез-ви-ят
ж. р. трез-ва
членувано трез-ва-та
ср. р. трез-во
членувано трез-во-то
мн. ч. трез-ви
членувано трез-ви-те