зрял

Речник на българския език

1. зрял некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

зря̀ла, зря̀ло, мн. зрѐли, прил. Който е достигнал зрелост; съзрял, узрял. Зрели круши. Зрели мисли. Зрял човек.
нареч. зря̀ло.

Грешни изписвания (1)

  • зръл

2. зрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зрял е производна форма на зрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зрял — мин. деят. св. прич. м. р.

зрял е производна форма на зрея (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зрял е производна форма на зра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. зрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зрял е производна форма на зра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. зрял — мин. деят. св. прич. м. р.

зрял е производна форма на зра (мин. деят. св. прич. м. р.).

7. зрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

зрял е производна форма на зра (мин. деят. несв. прич. м. р.).