възмъжал

Речник на българския език

1. възмъжал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмъжал е производна форма на възмъжея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възмъжал — мин. деят. св. прич. м. р.

възмъжал е производна форма на възмъжея (мин. деят. св. прич. м. р.).