пълнолетен

Речник на българския език

пълнолѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пълнолетна, пълнолетно, мн. пълнолетни, прил. Който е достигнал пълнолетие.

Грешни изписвания (7)

  • палнолетен
  • палнолетин
  • палнулетен
  • палнулетин
  • пълнолетин
  • пълнулетен
  • пълнулетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пъл-но-ле-тен
непълен член пъл-но-лет-ния
пълен член пъл-но-лет-ни-ят
ж. р. пъл-но-лет-на
членувано пъл-но-лет-на-та
ср. р. пъл-но-лет-но
членувано пъл-но-лет-но-то
мн. ч. пъл-но-лет-ни
членувано пъл-но-лет-ни-те