правоспособен

Речник на българския език

правоспосо̀бен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

правоспосо̀бна, правоспосо̀бно, мн. правоспосо̀бни, прил. Който е придобил документ за упражняване на определена професия. Правоспособен адвокат.
същ. правоспосо̀бност, правоспособността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • правоспособин
  • правоспусобен
  • правоспусобин
  • правуспособен
  • правуспособин
  • правуспусобен
  • правуспусобин
  • пръвоспособен
  • пръвоспособин
  • пръвоспусобен
  • пръвоспусобин
  • пръвуспособен
  • пръвуспособин
  • пръвуспусобен
  • пръвуспусобин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пра-вос-по-со-бен
непълен член пра-вос-по-соб-ния
пълен член пра-вос-по-соб-ни-ят
ж. р. пра-вос-по-соб-на
членувано пра-вос-по-соб-на-та
ср. р. пра-вос-по-соб-но
членувано пра-вос-по-соб-но-то
мн. ч. пра-вос-по-соб-ни
членувано пра-вос-по-соб-ни-те