побелял

Речник на българския език

1. побелял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побелял е производна форма на побелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побелял — мин. деят. св. прич. м. р.

побелял е производна форма на побелея (мин. деят. св. прич. м. р.).