обигран

Речник на българския език

1. обигра̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

обигра̀на, обигра̀но, мн. обигра̀ни, прил. Свикнал добре да борави с нещо, опитен в някоя дейност.
същ. обигра̀ност, обиграността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • обегран
  • убегран
  • убигран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обиг-ран
непълен член обиг-ра-ния
пълен член обиг-ра-ни-ят
ж. р. обиг-ра-на
членувано обиг-ра-на-та
ср. р. обиг-ра-но
членувано обиг-ра-но-то
мн. ч. обиг-ра-ни
членувано обиг-ра-ни-те

2. обигран — мин. страд. прич. м. р.

обигран е производна форма на обиграя се (мин. страд. прич. м. р.).