вълк

Речник на българския език

вълк — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

вълкъ̀т, вълка̀, мн. въ̀лци, (два) въ̀лка, м. Едър хищен бозайник от рода на кучетата със сивожълта козина.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вълк
непълен член въл-ка
пълен член въл-кът
мн.ч. въл-ци
членувано въл-ци-те
бройна форма въл-ка
звателна форма —

Връзки