нормален

Речник на българския език

норма̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

норма̀лна, норма̀лно, мн. норма̀лни, прил.
1. Който е съобразен с нормата. Нормално тегло.
2. Който е здрав психически.

Грешни изписвания (3)

  • нормалин
  • нурмален
  • нурмалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нор-ма-лен
непълен член нор-мал-ния
пълен член нор-мал-ни-ят
ж. р. нор-мал-на
членувано нор-мал-на-та
ср. р. нор-мал-но
членувано нор-мал-но-то
мн. ч. нор-мал-ни
членувано нор-мал-ни-те