обичаен

Речник на българския език

обича̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

обича̀йна, обича̀йно, мн. обича̀йни, прил. Привичен, обикновен. Тя му каза обичайните за такъв случай думи.
същ. обича̀йност, обичайността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • обечаен
  • обечаин
  • обичаин
  • убечаен
  • убечаин
  • убичаен
  • убичаин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оби-ча-ен
непълен член оби-чай-ния
пълен член оби-чай-ни-ят
ж. р. оби-чай-на
членувано оби-чай-на-та
ср. р. оби-чай-но
членувано оби-чай-но-то
мн. ч. оби-чай-ни
членувано оби-чай-ни-те