стриктен

Речник на българския език

стрѝктен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

стрѝктна, стрѝктно, мн. стрѝктни, прил. Точен, прецизен. Стриктен човек. Стриктен превод.
нареч. стрѝктно.
същ. стрѝктност, стриктността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • стриктин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стрик-тен
непълен член стрик-т-ния
пълен член стрик-т-ни-ят
ж. р. стрик-т-на
членувано стрик-т-на-та
ср. р. стрик-т-но
членувано стрик-т-но-то
мн. ч. стрик-т-ни
членувано стрик-т-ни-те