издържан

Речник на българския език

1. издържа̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

издържа̀на, издържа̀но, мн. издържа̀ни, прил. Който отговаря докрай на изискванията на някакъв стил, вкус и под. Художествено издържан. Издържан в класически стил. Издържано облекло.
същ. издържа̀ност, издържаността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • ездаржан
  • ездържан
  • издаржан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-дър-жан
непълен член из-дър-жа-ния
пълен член из-дър-жа-ни-ят
ж. р. из-дър-жа-на
членувано из-дър-жа-на-та
ср. р. из-дър-жа-но
членувано из-дър-жа-но-то
мн. ч. из-дър-жа-ни
членувано из-дър-жа-ни-те

2. издържан — мин. страд. прич. м. р.

издържан е производна форма на издържам (мин. страд. прич. м. р.).

3. издържан — мин. страд. прич. м. р.

издържан е производна форма на издържа (мин. страд. прич. м. р.).