издържам

Речник на българския език

издъ̀ржам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

издъ̀ржаш, несв. и издържа̀ 1 , св.
1. На какво. Устоявам, успявам да понеса нещо, обикн. трудно, тежко. Металът издържа на натиск. Материалът издържа на висока температура. Издържам на студ. Издържам на глад. Издържам на натоварване. Издържам на лишения. Издържам на критика.
2. Какво. Успешно отговарям на въпроси, изисквания; вземам изпит и под. Издържах изпита с четворка.
3. Какво/на какво. Устоявам, имам качества за конкуренция, критика и под. Не издържа на никаква критика.



издъ̀ржаш, несв. и издържа̀ 2 , св.; Кого, какво. Осигурявам средства за съществуване. Издържам семейство. Издържам студент. Издържам училище.
издържам се/издържа се. — Осигурявам си средства за съществуване. Издържам се с писане.

Грешни изписвания (3)

  • ездържам
  • ездържъм
  • издържъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-дър-жам из-дър-жа-ме
2 лице из-дър-жаш из-дър-жа-те
3 лице из-дър-жа из-дър-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-дър-жах из-дър-жах-ме
2 лице из-дър-жа из-дър-жах-те
3 лице из-дър-жа из-дър-жа-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-дър-жах из-дър-жах-ме
2 лице из-дър-жа-ше из-дър-жах-те
3 лице из-дър-жа-ше из-дър-жа-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издържал съм издържала съм издържало съм издържали сме
2 лице издържал си издържала си издържало си издържали сте
3 лице издържал е издържала е издържало е издържали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издържал бях издържала бях издържало бяхме издържали
2 лице беше издържал беше издържала беше издържало бяхте издържали
3 лице беше издържал беше издържала беше издържало бяха издържали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издържам ще издържаме
2 лице ще издържаш ще издържате
3 лице ще издържа ще издържат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издържал ще съм издържала ще съм издържало ще сме издържали
2 лице ще си издържал ще си издържала ще си издържало ще сте издържали
3 лице ще е издържал ще е издържала ще е издържало ще са издържали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издържам щяхме да издържаме
2 лице щеше да издържаш щяхте да издържате
3 лице щеше да издържа щяха да издържат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издържал щях да съм издържала щях да съм издържало щяхме да сме издържали
2 лице щеше да си издържал щеше да си издържала щеше да си издържало щяхте да сте издържали
3 лице щеше да е издържал щеше да е издържала щеше да е издържало щяха да са издържали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издържал съм издържала съм издържало съм издържали сме
2 лице издържал си издържала си издържало си издържали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издържал съм издържала съм издържало съм издържали сме
2 лице издържал си издържала си издържало си издържали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издържал била съм издържала било съм издържало били сме издържали
2 лице бил си издържал била си издържала било си издържало били сте издържали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издържам щяла съм да издържам щяло съм да издържам щели сме да издържаме
2 лице щял си да издържаш щяла си да издържаш щяло си да издържаш щели сте да издържате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издържал щяла съм да съм издържала щяло съм да съм издържало щели сме да сме издържали
2 лице щял си да си издържал щяла си да си издържала щяло си да си издържало щели сте да сте издържали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издържал бих издържала бих издържало бихме издържали
2 лице би издържал би издържала би издържало бихте издържали
3 лице би издържал би издържала би издържало биха издържали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-дър-жай из-дър-жай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-дър-жан
непълен член из-дър-жа-ния
пълен член из-дър-жа-ни-ят
женски род из-дър-жа-на
членувано из-дър-жа-на-та
среден род из-дър-жа-но
членувано из-дър-жа-но-то
множествено число из-дър-жа-ни
членувано из-дър-жа-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дър-жал
непълен член из-дър-жа-лия
пълен член из-дър-жа-ли-ят
женски род из-дър-жа-ла
членувано из-дър-жа-ла-та
среден род из-дър-жа-ло
членувано из-дър-жа-ло-то
множествено число из-дър-жа-ли
членувано из-дър-жа-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дър-жал
женски род из-дър-жа-ла
среден род из-дър-жа-ло
множествено число из-дър-жа-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дър-жащ
непълен член из-дър-жа-щия
пълен член из-дър-жа-щи-ят
женски род из-дър-жа-ща
членувано из-дър-жа-ща-та
среден род из-дър-жа-що
членувано из-дър-жа-що-то
множествено число из-дър-жа-щи
членувано из-дър-жа-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-дър-жай-ки