издържал

Речник на българския език

1. издържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издържал е производна форма на издържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издържал е производна форма на издържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издържал — мин. деят. св. прич. м. р.

издържал е производна форма на издържам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издържал е производна форма на издържам (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. издържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издържал е производна форма на издържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. издържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издържал е производна форма на издържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

7. издържал — мин. деят. св. прич. м. р.

издържал е производна форма на издържа (мин. деят. св. прич. м. р.).

8. издържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издържал е производна форма на издържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).