издържало

Речник на българския език

1. издържало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издържало е производна форма на издържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издържало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издържало е производна форма на издържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издържало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издържало е производна форма на издържам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издържало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издържало е производна форма на издържам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. издържало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издържало е производна форма на издържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. издържало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издържало е производна форма на издържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

7. издържало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издържало е производна форма на издържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).

8. издържало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издържало е производна форма на издържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).