издържали

Речник на българския език

1. издържали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

издържали е производна форма на издържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издържали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

издържали е производна форма на издържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. издържали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

издържали е производна форма на издържам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. издържали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

издържали е производна форма на издържам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. издържали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

издържали е производна форма на издържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. издържали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

издържали е производна форма на издържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

7. издържали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

издържали е производна форма на издържа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

8. издържали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

издържали е производна форма на издържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).