издържал си

Речник на българския език

1. издържал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издържал си е производна форма на издържам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. издържал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издържал си е производна форма на издържам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. издържал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издържал си е производна форма на издържам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. издържал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издържал си е производна форма на издържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. издържал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издържал си е производна форма на издържа (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

6. издържал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издържал си е производна форма на издържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).