оконча̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
оконча̀телна, оконча̀телно, мн. оконча̀телни, прил. Последен, краен; който не подлежи на промяна. Окончателно решение.
Синоними
- последен, заключителен, краен, решителен, решен, неотменен, неотменяем, безапелационен, дефинитивен, финален
- невъзвратим, неизбежен
- безвъзвратен, неотменим, фатален
- категоричен, абсолютен, безусловен
- определен, явен, недвусмислен
- най-нов, модерен, най-авторитетен, решаващ
- пълен
- твърд, сигурен, потвърден
Грешни изписвания (15)
- окончателин
- окончатилен
- окончатилин
- окунчателен
- окунчателин
- окунчатилен
- окунчатилин
- укончателен
- укончателин
- укончатилен
- укончатилин
- укунчателен
- укунчателин
- укунчатилен
- укунчатилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | окон-ча-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | окон-ча-тел-ния | ||
| пълен член | окон-ча-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | окон-ча-тел-на | ||
| членувано | окон-ча-тел-на-та | ||
| ср. р. | окон-ча-тел-но | ||
| членувано | окон-ча-тел-но-то | ||
| мн. ч. | окон-ча-тел-ни | ||
| членувано | окон-ча-тел-ни-те | ||