фатален

Речник на българския език

фата̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

фата̀лна, фата̀лно, мн. фата̀лни, прил.
1. Неизбежен, неминуем, съдбоносен. Фатално решение. Фатална среща.
2. Пагубен, гибелен, нещастен. Фатален изход.
нареч. фата̀лно.
същ. фата̀лност, фаталността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • фаталин
  • фътален
  • фъталин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. фа-та-лен
непълен член фа-тал-ния
пълен член фа-тал-ни-ят
ж. р. фа-тал-на
членувано фа-тал-на-та
ср. р. фа-тал-но
членувано фа-тал-но-то
мн. ч. фа-тал-ни
членувано фа-тал-ни-те