ободрен

Речник на българския език

1. ободрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обод-рен
непълен член обод-ре-ния
пълен член обод-ре-ни-ят
ж. р. обод-ре-на
членувано обод-ре-на-та
ср. р. обод-ре-но
членувано обод-ре-но-то
мн. ч. обод-ре-ни
членувано обод-ре-ни-те

2. ободрен — мин. страд. прич. м. р.

ободрен е производна форма на ободря (мин. страд. прич. м. р.).