умъчнен

Речник на българския език

умъчнен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. умъч-нен
непълен член умъч-не-ния
пълен член умъч-не-ни-ят
ж. р. умъч-не-на
членувано умъч-не-на-та
ср. р. умъч-не-но
членувано умъч-не-но-то
мн. ч. умъч-не-ни
членувано умъч-не-ни-те