непристъпен

Речник на българския език

непристъ̀пен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

непристъ̀пна, непристъ̀пно, мн. непристъ̀пни, прил.
1. Който не може да се изкачи; стръмен. Непристъпни скали.
2. Който не може да се превземе. Непристъпна крепост.
3. Прен. Който избягва близост с други хора; надменен, строг. Непристъпен директор.

Грешни изписвания (7)

  • непрестъпен
  • непрестъпин
  • непристъпин
  • нипрестъпен
  • нипрестъпин
  • нипристъпен
  • нипристъпин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-рис-тъ-пен
непълен член неп-рис-тъп-ния
пълен член неп-рис-тъп-ни-ят
ж. р. неп-рис-тъп-на
членувано неп-рис-тъп-на-та
ср. р. неп-рис-тъп-но
членувано неп-рис-тъп-но-то
мн. ч. неп-рис-тъп-ни
членувано неп-рис-тъп-ни-те