отчужден

Речник на българския език

1. отчуждѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • отчожден
  • утчожден
  • утчужден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-чуж-ден
непълен член от-чуж-де-ния
пълен член от-чуж-де-ни-ят
ж. р. от-чуж-де-на
членувано от-чуж-де-на-та
ср. р. от-чуж-де-но
членувано от-чуж-де-но-то
мн. ч. от-чуж-де-ни
членувано от-чуж-де-ни-те

2. отчужден — мин. страд. прич. м. р.

отчужден е производна форма на отчуждя (мин. страд. прич. м. р.).