чужд

Речник на българския език

чужд прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

чу̀жда, чу̀ждо, мн. чу̀жди, прил.
1. Който принадлежи на друг, не собствен. Заглеждам се по чужди жени. Чужда дреха. Пиша под чуждо име.
2. Който произхожда от друга страна; чуждестранен. Имам малко чужди пари. Чужди думи.
3. Който не е познат; далечен, непривичен. Чужда обстановка.
4. Който идва от друго място; външен. Чужд човек. Чуждо влияние.
5. Който няма общност, близост с нещо, не притежава в ни най-малка степен някакво качество. Чужд на омразата. Чужд на семейството ни.
Оставам/остана чужд (на нещо). — Не се интересувам, не участвам.

Грешни изписвания (1)

  • чужт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чужд
непълен член чуж-дия
пълен член чуж-ди-ят
ж. р. чуж-да
членувано чуж-да-та
ср. р. чуж-до
членувано чуж-до-то
мн. ч. чуж-ди
членувано чуж-ди-те