мъча

Речник на българския език

мъ̀ча преходен глагол от несвършен вид (тип 176ti) редактиране

Значение

мъ̀чиш, мин. св. мъ̀чих и мъчѝх, мин. прич. мъ̀чил и мъчѝл, несв.
1. Кого, какво. Правя да страда, причинявам болка, мъка; изтезавам. Мъча животните.
2. Кого. Не давам спокойствие, покой. Мъчат ме подозрения.
мъча се. 1. — Страдам, изпитвам мъка.
2. Стремя се да направя нещо, трудя се. Мъча се да сглобя играчката.

Грешни изписвания (1)

  • мъчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице мъ-ча мъ-чим
2 лице мъ-чиш мъ-чи-те
3 лице мъ-чи мъ-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице мъ-чих мъ-чих-ме
2 лице мъ-чи мъ-чих-те
3 лице мъ-чи мъ-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице мъ-чех мъ-чех-ме
2 лице мъ-че-ше мъ-чех-те
3 лице мъ-че-ше мъ-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мъчил съм мъчила съм мъчило съм мъчили сме
2 лице мъчил си мъчила си мъчило си мъчили сте
3 лице мъчил е мъчила е мъчило е мъчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях мъчил бях мъчила бях мъчило бяхме мъчили
2 лице беше мъчил беше мъчила беше мъчило бяхте мъчили
3 лице беше мъчил беше мъчила беше мъчило бяха мъчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще мъча ще мъчим
2 лице ще мъчиш ще мъчите
3 лице ще мъчи ще мъчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм мъчил ще съм мъчила ще съм мъчило ще сме мъчили
2 лице ще си мъчил ще си мъчила ще си мъчило ще сте мъчили
3 лице ще е мъчил ще е мъчила ще е мъчило ще са мъчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да мъча щяхме да мъчим
2 лице щеше да мъчиш щяхте да мъчите
3 лице щеше да мъчи щяха да мъчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм мъчил щях да съм мъчила щях да съм мъчило щяхме да сме мъчили
2 лице щеше да си мъчил щеше да си мъчила щеше да си мъчило щяхте да сте мъчили
3 лице щеше да е мъчил щеше да е мъчила щеше да е мъчило щяха да са мъчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мъчел съм мъчела съм мъчело съм мъчели сме
2 лице мъчел си мъчела си мъчело си мъчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мъчил съм мъчила съм мъчило съм мъчили сме
2 лице мъчил си мъчила си мъчило си мъчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм мъчил била съм мъчила било съм мъчило били сме мъчили
2 лице бил си мъчил била си мъчила било си мъчило били сте мъчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да мъча щяла съм да мъча щяло съм да мъча щели сме да мъчим
2 лице щял си да мъчиш щяла си да мъчиш щяло си да мъчиш щели сте да мъчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм мъчил щяла съм да съм мъчила щяло съм да съм мъчило щели сме да сме мъчили
2 лице щял си да си мъчил щяла си да си мъчила щяло си да си мъчило щели сте да сте мъчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих мъчил бих мъчила бих мъчило бихме мъчили
2 лице би мъчил би мъчила би мъчило бихте мъчили
3 лице би мъчил би мъчила би мъчило биха мъчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
мъ-чи мъ-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род мъ-чен
непълен член мъ-че-ния
пълен член мъ-че-ни-ят
женски род мъ-че-на
членувано мъ-че-на-та
среден род мъ-че-но
членувано мъ-че-но-то
множествено число мъ-че-ни
членувано мъ-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род мъ-чил
непълен член мъ-чи-лия
пълен член мъ-чи-ли-ят
женски род мъ-чи-ла
членувано мъ-чи-ла-та
среден род мъ-чи-ло
членувано мъ-чи-ло-то
множествено число мъ-чи-ли
членувано мъ-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род мъ-чел
женски род мъ-че-ла
среден род мъ-че-ло
множествено число мъ-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род мъ-чещ
непълен член мъ-че-щия
пълен член мъ-че-щи-ят
женски род мъ-че-ща
членувано мъ-че-ща-та
среден род мъ-че-що
членувано мъ-че-що-то
множествено число мъ-че-щи
членувано мъ-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

мъ-чей-ки