мъчела

Речник на българския език

1. мъчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мъчела е производна форма на мъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мъчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мъчела е производна форма на мъча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).