мъчили

Речник на българския език

1. мъчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мъчили е производна форма на мъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мъчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мъчили е производна форма на мъча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).