мъчил си

Речник на българския език

1. мъчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

мъчил си е производна форма на мъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. мъчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

мъчил си е производна форма на мъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).