уязвявам

Речник на българския език

уязвя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

уязвя̀ваш, несв. и уязвя̀, св.; Кого, какво. Дълбоко оскърбявам, наранявам, жегвам. Уязвявам самолюбието му. На всяка крачка иска да го уязви.
прил. уязвѐн, уязвѐна, уязвѐно, мн. уязвѐни.

Грешни изписвания (7)

  • оъзвявам
  • оъзвявъм
  • оязвявам
  • оязвявъм
  • уъзвявам
  • уъзвявъм
  • уязвявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уяз-вя-вам уяз-вя-ва-ме
2 лице уяз-вя-ваш уяз-вя-ва-те
3 лице уяз-вя-ва уяз-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уяз-вя-вах уяз-вя-вах-ме
2 лице уяз-вя-ва уяз-вя-вах-те
3 лице уяз-вя-ва уяз-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уяз-вя-вах уяз-вя-вах-ме
2 лице уяз-вя-ва-ше уяз-вя-вах-те
3 лице уяз-вя-ва-ше уяз-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уязвявал съм уязвявала съм уязвявало съм уязвявали сме
2 лице уязвявал си уязвявала си уязвявало си уязвявали сте
3 лице уязвявал е уязвявала е уязвявало е уязвявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях уязвявал бях уязвявала бях уязвявало бяхме уязвявали
2 лице беше уязвявал беше уязвявала беше уязвявало бяхте уязвявали
3 лице беше уязвявал беше уязвявала беше уязвявало бяха уязвявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще уязвявам ще уязвяваме
2 лице ще уязвяваш ще уязвявате
3 лице ще уязвява ще уязвяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм уязвявал ще съм уязвявала ще съм уязвявало ще сме уязвявали
2 лице ще си уязвявал ще си уязвявала ще си уязвявало ще сте уязвявали
3 лице ще е уязвявал ще е уязвявала ще е уязвявало ще са уязвявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да уязвявам щяхме да уязвяваме
2 лице щеше да уязвяваш щяхте да уязвявате
3 лице щеше да уязвява щяха да уязвяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм уязвявал щях да съм уязвявала щях да съм уязвявало щяхме да сме уязвявали
2 лице щеше да си уязвявал щеше да си уязвявала щеше да си уязвявало щяхте да сте уязвявали
3 лице щеше да е уязвявал щеше да е уязвявала щеше да е уязвявало щяха да са уязвявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уязвявал съм уязвявала съм уязвявало съм уязвявали сме
2 лице уязвявал си уязвявала си уязвявало си уязвявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уязвявал съм уязвявала съм уязвявало съм уязвявали сме
2 лице уязвявал си уязвявала си уязвявало си уязвявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм уязвявал била съм уязвявала било съм уязвявало били сме уязвявали
2 лице бил си уязвявал била си уязвявала било си уязвявало били сте уязвявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да уязвявам щяла съм да уязвявам щяло съм да уязвявам щели сме да уязвяваме
2 лице щял си да уязвяваш щяла си да уязвяваш щяло си да уязвяваш щели сте да уязвявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм уязвявал щяла съм да съм уязвявала щяло съм да съм уязвявало щели сме да сме уязвявали
2 лице щял си да си уязвявал щяла си да си уязвявала щяло си да си уязвявало щели сте да сте уязвявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих уязвявал бих уязвявала бих уязвявало бихме уязвявали
2 лице би уязвявал би уязвявала би уязвявало бихте уязвявали
3 лице би уязвявал би уязвявала би уязвявало биха уязвявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уяз-вя-вай уяз-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уяз-вя-ван
непълен член уяз-вя-ва-ния
пълен член уяз-вя-ва-ни-ят
женски род уяз-вя-ва-на
членувано уяз-вя-ва-на-та
среден род уяз-вя-ва-но
членувано уяз-вя-ва-но-то
множествено число уяз-вя-ва-ни
членувано уяз-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уяз-вя-вал
непълен член уяз-вя-ва-лия
пълен член уяз-вя-ва-ли-ят
женски род уяз-вя-ва-ла
членувано уяз-вя-ва-ла-та
среден род уяз-вя-ва-ло
членувано уяз-вя-ва-ло-то
множествено число уяз-вя-ва-ли
членувано уяз-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уяз-вя-вал
женски род уяз-вя-ва-ла
среден род уяз-вя-ва-ло
множествено число уяз-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род уяз-вя-ващ
непълен член уяз-вя-ва-щия
пълен член уяз-вя-ва-щи-ят
женски род уяз-вя-ва-ща
членувано уяз-вя-ва-ща-та
среден род уяз-вя-ва-що
членувано уяз-вя-ва-що-то
множествено число уяз-вя-ва-щи
членувано уяз-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

уяз-вя-вай-ки