уязвя

Речник на българския език

уязвя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

уязвѝш, мин. св. уязвѝх, мин. прич. уязвѝл, св.вж. уязвявам.

Грешни изписвания (4)

  • оязвйа
  • оязвйъ
  • уязвйа
  • уязвйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уяз-вя уяз-вим
2 лице уяз-виш уяз-ви-те
3 лице уяз-ви уяз-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уяз-вих уяз-вих-ме
2 лице уяз-ви уяз-вих-те
3 лице уяз-ви уяз-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уяз-вях уяз-вях-ме
2 лице уяз-ве-ше уяз-вях-те
3 лице уяз-ве-ше уяз-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уязвил съм уязвила съм уязвило съм уязвили сме
2 лице уязвил си уязвила си уязвило си уязвили сте
3 лице уязвил е уязвила е уязвило е уязвили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях уязвил бях уязвила бях уязвило бяхме уязвили
2 лице беше уязвил беше уязвила беше уязвило бяхте уязвили
3 лице беше уязвил беше уязвила беше уязвило бяха уязвили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще уязвя ще уязвим
2 лице ще уязвиш ще уязвите
3 лице ще уязви ще уязвят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм уязвил ще съм уязвила ще съм уязвило ще сме уязвили
2 лице ще си уязвил ще си уязвила ще си уязвило ще сте уязвили
3 лице ще е уязвил ще е уязвила ще е уязвило ще са уязвили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да уязвя щяхме да уязвим
2 лице щеше да уязвиш щяхте да уязвите
3 лице щеше да уязви щяха да уязвят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм уязвил щях да съм уязвила щях да съм уязвило щяхме да сме уязвили
2 лице щеше да си уязвил щеше да си уязвила щеше да си уязвило щяхте да сте уязвили
3 лице щеше да е уязвил щеше да е уязвила щеше да е уязвило щяха да са уязвили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уязвял съм уязвяла съм уязвяло съм уязвели сме
2 лице уязвял си уязвяла си уязвяло си уязвели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уязвил съм уязвила съм уязвило съм уязвили сме
2 лице уязвил си уязвила си уязвило си уязвили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм уязвил била съм уязвила било съм уязвило били сме уязвили
2 лице бил си уязвил била си уязвила било си уязвило били сте уязвили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да уязвя щяла съм да уязвя щяло съм да уязвя щели сме да уязвим
2 лице щял си да уязвиш щяла си да уязвиш щяло си да уязвиш щели сте да уязвите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм уязвил щяла съм да съм уязвила щяло съм да съм уязвило щели сме да сме уязвили
2 лице щял си да си уязвил щяла си да си уязвила щяло си да си уязвило щели сте да сте уязвили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих уязвил бих уязвила бих уязвило бихме уязвили
2 лице би уязвил би уязвила би уязвило бихте уязвили
3 лице би уязвил би уязвила би уязвило биха уязвили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уяз-ви уяз-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уяз-вен
непълен член уяз-ве-ния
пълен член уяз-ве-ни-ят
женски род уяз-ве-на
членувано уяз-ве-на-та
среден род уяз-ве-но
членувано уяз-ве-но-то
множествено число уяз-ве-ни
членувано уяз-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уяз-вил
непълен член уяз-ви-лия
пълен член уяз-ви-ли-ят
женски род уяз-ви-ла
членувано уяз-ви-ла-та
среден род уяз-ви-ло
членувано уяз-ви-ло-то
множествено число уяз-ви-ли
членувано уяз-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уяз-вял
женски род уяз-вя-ла
среден род уяз-вя-ло
множествено число уяз-ве-ли