уязвили

Речник на българския език

1. уязвили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

уязвили е производна форма на уязвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. уязвили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

уязвили е производна форма на уязвя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).