бил уязвил

Речник на българския език

1. бил уязвил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил уязвил е производна форма на уязвя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).