уязвил си

Речник на българския език

1. уязвил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уязвил си е производна форма на уязвя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уязвил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уязвил си е производна форма на уязвя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).