бил съм уязвил

Речник на българския език

1. бил съм уязвил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм уязвил е производна форма на уязвя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).