уязвил е

Речник на българския език

1. уязвил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уязвил е е производна форма на уязвя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уязвил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уязвил е е производна форма на уязвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).