1.
уязвѝм
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
уязвѝма, уязвѝмо, мн. уязвѝми, прил.
1. Който лесно може да бъде уязвен; чувствителен, слаб. Уязвима душа.
2. Който е слаб, неаргументиран достатъчно, незащитен, атакуем. Тази част на изложението е много уязвима.
същ. уязвѝмост, уязвимостта̀, ж.
1. Който лесно може да бъде уязвен; чувствителен, слаб. Уязвима душа.
2. Който е слаб, неаргументиран достатъчно, незащитен, атакуем. Тази част на изложението е много уязвима.
същ. уязвѝмост, уязвимостта̀, ж.
Грешни изписвания (3)
- оъзвим
- оязвим
- уъзвим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | уяз-вим | |
|---|---|---|---|
| непълен член | уяз-ви-мия | ||
| пълен член | уяз-ви-ми-ят | ||
| ж. р. | уяз-ви-ма | ||
| членувано | уяз-ви-ма-та | ||
| ср. р. | уяз-ви-мо | ||
| членувано | уяз-ви-мо-то | ||
| мн. ч. | уяз-ви-ми | ||
| членувано | уяз-ви-ми-те | ||
2. уязвим — сег. вр., 1 л., мн. ч.
уязвим е производна форма на уязвя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).