уязвил

Речник на българския език

1. уязвил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уязвил е производна форма на уязвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уязвил — мин. деят. св. прич. м. р.

уязвил е производна форма на уязвя (мин. деят. св. прич. м. р.).