уязвил съм

Речник на българския език

1. уязвил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

уязвил съм е производна форма на уязвя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. уязвил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

уязвил съм е производна форма на уязвя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).