щял е да е уязвил

Речник на българския език

1. щял е да е уязвил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е уязвил е производна форма на уязвя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).