щял съм да съм уязвил

Речник на българския език

1. щял съм да съм уязвил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм уязвил е производна форма на уязвя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).