уязвило

Речник на българския език

1. уязвило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уязвило е производна форма на уязвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уязвило — мин. деят. св. прич. ср. р.

уязвило е производна форма на уязвя (мин. деят. св. прич. ср. р.).