уязвели

Речник на българския език

1. уязвели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

уязвели е производна форма на уязвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. уязвели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

уязвели е производна форма на уязвя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).