уязвявал си

Речник на българския език

1. уязвявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уязвявал си е производна форма на уязвявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уязвявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уязвявал си е производна форма на уязвявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. уязвявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уязвявал си е производна форма на уязвявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).