уязвявало си

Речник на българския език

1. уязвявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уязвявало си е производна форма на уязвявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. уязвявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уязвявало си е производна форма на уязвявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. уязвявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уязвявало си е производна форма на уязвявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).