мъчила

Речник на българския език

1. мъчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мъчила е производна форма на мъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мъчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

мъчила е производна форма на мъча (мин. деят. св. прич. ж. р.).