мъчил е

Речник на българския език

1. мъчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъчил е е производна форма на мъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъчил е е производна форма на мъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).