мъчел

Речник на българския език

1. мъчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъчел е производна форма на мъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мъчел е производна форма на мъча (мин. деят. несв. прич. м. р.).