душен

Речник на българския език

1. ду̀шен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ду̀шна, ду̀шно, мн. ду̀шни, прил. Който задушава, който души. Душен въздух. Душна стая. Душна нощ. Душна действителност.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • душин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ду-шен
непълен член душ-ния
пълен член душ-ни-ят
ж. р. душ-на
членувано душ-на-та
ср. р. душ-но
членувано душ-но-то
мн. ч. душ-ни
членувано душ-ни-те

2. душен — мин. страд. прич. м. р.

душен е производна форма на душа (мин. страд. прич. м. р.).

3. душен — мин. страд. прич. м. р.

душен е производна форма на душа (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки